Да се върнем към себе си – защо е важно и как арт терапията помага?
- Petya Kachinska
- 31.08
- време за четене: 2 мин.
В забързаното ни ежедневие често живеем през чужди очаквания и програми, които несъзнателно сме приели като свои. Стремим се да бъдем „успешни“, „отговорни“, „перфектни“ – но рядко си задаваме въпроса:
Кой съм аз отвъд всички тези роли?
Защо е толкова важно да познаем себе си.
Да познаеш себе си не е лукс, а жизнена необходимост. Когато знаем кои сме:
вземаме решения, които ни носят смисъл и удовлетворение;
изграждаме връзки, базирани на автентичност, а не на угодничество;
живеем живот, който е истински наш, а не копие на нечия чужда представа.
Това е процес на връщане – пътуване навътре, към собствените ни ценности, нужди, граници и желания.
Ролята на арт терапията
Арт терапията е мощен инструмент, защото работи не само с ума, но и с подсъзнанието – там, където се крият дълбоките ни емоции и автентични пориви.
Творчеството изключва вътрешния критик. Когато рисуваме или моделираме, ние спираме да „мислим правилно“ и започваме просто да бъдем.
Несъзнаваното става видимо. Цветовете, формите и символите носят послания за това кои сме и какво ни вълнува.
Възстановяваме връзката със себе си. Творческият процес ни връща усещането: „Това е моят свят, това съм аз.“

Да живеем отвъд чуждите проекции
Когато не познаваме себе си, лесно ставаме пленници на чуждите очаквания. Започваме да следваме път, който не е наш, и се чудим защо не се чувстваме щастливи. Да опознаем себе си означава да намерим вътрешната си свобода – да казваме „да“ на онова, което е в хармония с нас, и „не“ на онова, което ни отдалечава от истинската ни същност.
Арт терапията е ценен съюзник, но най-важният ключ е да си позволим да се запитаме:
„Кой съм аз?“ – и да живеем според отговора.
Това е път към по-цялостен, смислен и свободен живот – живот, който е истински наш, а не назаем.
Ако почувстваш желание за развитие и подкрепа, заповядай в курса по арт терапия, който стартира на 14.09. Онлайн, останаха 4 места.
Последвай линка за записване.



Коментари